Издал съм стихосбирките „Ранени гълъби“ /1995/ и „Вендета“ /1997/, романа „Мътни времена“ /1999/, книгата с публицистика „Така беше“ /2000/, романа в поезия и проза „Не плачете моля ви за мен“ /2006/, двутомника с избрани съчинения: „Мили роде“ (проза) и „От гняв и обич изнемогвам“ (поезия) /2009/.
Представям ви новата си поетична книга "59". Тя ще излезе в края на месец септември 2012 г.
Ето и няколко стихотворения от нея:
НИЦШЕАНСКО
Аз,
който безспирно умирам
обичам живота
повече от вас!
И по-силно!
Даже от Христос
към Голгота!
Всеки миг
ми е скъп,
всяка песен и тъжба.
Аз нямам време
за вечност и скръб.
Пък, вие,
живейте във жалки победи
и измислени райове,
ала знайте –
Аз
съм Човекът.
Без мене – е краят ви.
ПРОЗРЕНИЕ
Видях сълза в окото на палач
и маска на лицето на приятел,
усмихнато лице, обвито в здрач.
Видях лика си, но съвсем за кратко
във твоята пътека да върви
наред със твоя лик, безбожна жено.
Почувствах се за миг щастлив,
за повече не ми остана време.
Прекрачих хоризонта, а отвъд
отново твоята безкрайност се разстилаше –
и пак любов, и пак на съд,
и аз ще съм виновен пак, разбира се,
защото с прошка е откърмена душата ми
и с песен във несбъднатите дни.
Аз може да остана без приятели,
без теб – едва ли ще съм жив?
НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЖЕНА МИ
Като песен запята отдавна
и още несвършила,
като свещица припламнала
в храма ми мръсен
и димен от его зловещо,
приседна до мен,
за да ми кажеш нещо
точно на рождения си ден.
Беше нежно, беше много мило,
безсловесно, като крехък креп,
а ми вдъхна дух и сила,
както млада като бе.
ПЕСЕН ЗА БРЕЗИЧКАТА
Черноока, мъничка брезичке,
крехичка, неогъвана още,
тихичко целувам, тихичко,
очите ти по цели нощи.
Чернокоса, палава брезичке,
буря се задава, твойта първа буря.
Облак ще ти се кълне, че те обича,
а ще те целуне с мълния.
Бурен ще те мами като цвете,
а ще пие от цвета ти,
бухал в тъмнината ще ти свети,
скитник ще ти сочи пътя.
А когато станеш стройна хубава бреза,
аз ще бъда вече грохнала гора...
